Това е страничката на нашия училищен психолог Мариана Статева.

Всички, които имат нужда могат да получат нейната квалифицирана психологическа помощ.

Днес повече от всякога нашите деца и семейства имат нужда от подкрепа и добър съвет.

Знанията и опитът са водеща част от всяка една индивидуална програма за психологическа и психотерапевтична помощ.

Сега не сте сами! Не се отчайвайте! Тук ще намерите своя път, своята цел и радост!

За връзка: [email protected] / тел.+359 895726245.

Как да поставяме граници, без да се чувстваме виновни?

Автор: Мариана Статева, Психолог

        Представете си, че пресичате висок мост в гъста мъгла. Ако няма парапети, всяка крачка ще бъде изпълнена със страх и несигурност. Границите в родителството са точно това – не стена, която спира детето, а парапетът, който му дава сигурността да тича напред.

     Много родители се колебаят, когато трябва да кажат „не“. Страхуваме се, че ще нараним детето, че ще изгубим близостта или че няма да бъдем достатъчно „добри“. Истината е, че любовта без граници обърква, а ясните рамки дават сигурност. Детето се чувства спокойно само тогава, когато възрастният до него е устойчив.                                          

                                  Как да поставяме граници с любов и яснота?

         Когато въвеждаме правило, е важно да помним няколко основни принципа:

Спокойствие и яснота: Говорете без излишно напрежение в гласа.

Последователност: Правилата не трябва да зависят от моментното ни настроение.

Валидиране на емоцията: Приемаме чувствата на детето („Виждам, че си ядосан“), но не отменяме границата.

Приемане на разочарованието: То е естествена и важна част от израстването.

Често родителската вина ни подтиква да правим неща вместо децата си или да отстъпваме, за да избегнем конфликта. Но нашата задача не е да решаваме всички проблеми вместо тях, а да им дадем увереност и вътрешна устойчивост. Нашата цел е да ги научим как да ловят риба, а не просто да им даваме готовата храна.

                          Границата на практика:

Назовете правилото:

„Разбирам, че ти се иска още време за игра, но сега е време за сън“.

Признайте чувството:

„Виждам, че си разочарован и това е нормално“.

Останете устойчиви:

Детето има нужда от стабилен възрастен, а не от колеблив съдия.

Без прекомерни оправдания:

Краткото и ясно „не“ създава повече сигурност от дългите и объркващи обяснения.

Децата не се нуждаят от перфектни родители. Те имат нужда от спокойни възрастни, които умеят да обичат и да поставят границата едновременно.